Претъпкан автобус. Този път внимавам къде съм седнала! Смея ли да заема мястото на бабите… Качва се бабата с най-сърдитото изражение на лицето, което можете да си представите. Измъква се една жена от мястото си. Бабата заема готовност. Засилва се. Костюмиран господин я изпреварва. Бабата застава с още по-сърдито изражение. Видимо подразнена от наглото изпреварване на господина.

Аз също се изправям. На моето място сяда друга баба, с усмивка ми благодари за предотстъпената седалка. Първата баба придобива смразяващо сърдит образ. Следваща спирка. Слиза костюмираният господин. И тогава бабата, вече набрала скорост се засилва към набелязаното място със скоростта на пума, мятаща се на гърба на жертвата си. Момче, возещо се до вратата на автобуса, забелязва бабата. Споглеждаме се и двамата избухваме в смях. Аз:

- Никога не подценявай бабите!

- Някои не са толкова стари и беззащитни….