Танците.

Танците бяха страстта на Ирина. Начинът, по който се движеха краката ѝ във всяко хоро, което танцуваше, прекрасната носия, която носеше, топлината на ръцете, които бе хванала...Всички тези неща караха Ирининото сърце да бие бясно, а устните ѝ да се заформят в голяма усмивка.

Довечера Ирина отново тръгваше на път, отново отиваше да танцува по родните села и градове. Този път отиваше в прекрасното Байлово - родното село на Елин Пелин.

Ах, каква радост, какво детинско любопитство, каква безкрайна любов към България я изпълваше сега!

Танцьорката си легна рано. Пътуването винаги я изтощаваше. Репетираха много - тя и останалите от школата ѝ, а столовете в автобуса, в който пътуваха, бяха безкрайно неудобни. И колкото и изтощени да бяха, да заспят сякаш бе една недостижима цел.

И въпреки всичко, въпреки безкрайните провалени опити да заспи и ужасяващо болящия гръб след всяко пътуване, Ирина обожаваше да пътува. 

А когато заспа дълбоко, младата жена сънува сън за селото и всички незабравими преживявания, които я очакваха там.