- Чанта, слънчеви очила, паспорт, ключове… - това ми бе ежедневната мантра, преди да изляза. Нов полет, нова мисия, нов живот. Това да бъдеш шпионин, не е толкова забавно. Под прикритие, нови хора, нова работа… в един момент ставаш като ходещ робот.
Този път се казвах Сара от Бостън. Наскоро разведена и бившият ми съпруг е получил попечителство над детето. Работата ми бе като секретарка за елитна компания да хвана шефа в крачка.
Звучи си напълно добре, нали?
Не!
Минаха вече два месеца и нямах никакъв прогрес! Даже не знам как изглежда шефа!

- Сара, може ли да занесеш тези документи в офиса на шефа, моля. – Прошепна другото момиче с което работех, докато говореше по телефона.  
Този офис вече го знаех наизуст и кожения стол винаги беше празен.
Докато се пресягах да отворя вратата, мъжка ръка захлупи моята. Ахнах и се дръпнах, студени сини очи ме приковаха на място.
Знаете ли кое е най-гадното на тази работа? Единственото нещо, което искаш да наречеш „дом“, е извън обхвата ти.
- Нова ли сте?