В една най-обикновена лятна сутрин Е. Контев отиваше на работа. Пътуваше почти сам в метрото. Беше средата на август, когато градът винаги е полупразен. От известно време Контев ходеше на работа много рано, за да спази срока на проекта, по който работеше.

Както обикновено, Контев беше много вглъбен и не обръщаше внимание на колегите си. Около обяд повечето от тях се приготвиха да излизат.

- Ще излизаш ли довечера?

- Не.

- Петък е.

- Голяма работа.

Контев чу този кратък диалог и отначало не му обърна внимание, но в един момент замръзна пред компютъра си и дълго време не помръдна. Огледа се. Само Стипова беше останала в офиса.

- Ей, Стипова! – викна ѝ той.

Тя се огледа, сякаш не можеше да повярва, че Контев я заговаря.

- Стипова, кой ден е днес?

- Петък е, Контев.

Контев се запита дали е възможно да е полудял, защото миналият ден със сигурност беше сряда. Той излезе от офиса и тръгна по улиците без цел. Слънцето вече печеше жестоко, когато се озова пред магазин за велосипеди и без да разбере как, влезе вътре.

Прибра се по залез с новия си велосипед. Щом влезе в апартамента си, веднага отиде до прозореца и се загледа в планината отсреща, зад която се спускаше успокоеното слънце.

Четвъртъкът се разхождаше по билото и му махаше с ръка. Беше чудовищно голям. Изведнъж започна да се търкаля надолу по склона и да расте все повече. Контев гледаше ужасéн и искаше да побегне, но нещо го задържаше на мястото му.