Сега ще попътувам назад във времето към себе си. Без сутрешната доза щастие, което се излива на тънка струйка и с каймак – не тръгвам за работа! Хайде, бързо, много бързо в учителската стая. Тъкмо се е заформила една седянка. Всички учители са се събрали на учителски съвет. Много ми е интересно защо пък не се обсъжда на съвети кой какво е правил през ваканцията – къде са ходили на почивка, колко буркана с лютеница са сварили, или пък нещо друго. Ей така, просто за сплотяване на екипа.

Не всеки ден има интересни неща в училище. Обаче аз като човек, който обича творчеството, започнах да си измислям нови думи. Например, как се казва на жената, която изглежда като принцеса, но много обича да яде кюфтета. Сетихте ли се? Кюфтеса!

Често се сещам и за малките дечица, които са в училище. Те също обичат да си творят нови думи  като „педалогически“ съвет. Чули-недочули, че в училище се провежда всеки вторник съвет, ама какъв е сега – не е ясно! Педалогически, петалогически или педагогически. Явно най-близо и най-достъпно им звучи педалогически от педал. Директорът на едно училище настъпва педала и машината започва да работи. Елементите се раздвижват и ето – функционира! Маркерът за дъска, досещате ли се какъв може да бъде? Парламентен, парманентен и перманентен. Парламентен маркер може би използват и в парламента. Кой знае?! Сандвичите пък обикновено ги ядат с майонеза, горчица и чефнов сос. Този сос въобще нямам идея как се приготвя. Дали моите ученици могат да забъркат някакъв странен сос от надежди – изгубени, намерени, недокоснати?