Заспах на спирката и сънувах, че карам колело по краката на жена. Тя беше с огромни размери, в сравнение с мен. Мъхът по бедрата ѝ ми се струваше като трева, която се вее от вятъра. Карах към едно специално място. Бях тръгнал от нокътя на палеца, през горната част на ходилото, по подбедрената кост. После слязох от колелото, прехвърлих го през коляното, презкочих това препятствие и пак подкарах към целта си. Оттук нататък пътят ставаше все по-широк. Вече се радвах на споменатата трева от бедрен мъх, когато усетих миризмата на влагата. Засилих се с колелото, решен да се хвърля в процепа. Виждах встрани от себе си как другият крак се приближава все повече и повече. Но тук сънят ми се превърна в кошмар. По отсрещния крак караше колело някакъв тип, облечен в жълта тениска. Помислих си „Дано да не я е получил, спечелвайки Тур дьо Франс”. Подозирах, че иска да отиде точно там, закъдето бях тръгнал и аз. Настъпах педалите и започнах да карам още по-бързо. Онзи правеше същото. Надпреварвахме се и си разменяхме лоши погледи. Много ме притесняваше жълтата му тениска. Станах от седалката и вече въртях педалите с максимална скорост. Обаче почна да се поражда в мен онова чувство на безтегловност, както като сънуваш, че летиш. Имах усещането, че от тази безтегловност се губи триенето на гумите в кожата на женския крак, та колкото и да въртях, си оставах на едно и също място. От това усещане се събудих, за радост точно когато дойде автобусът ми.