Здравей, дете мое!

Да тръгваме! Днес те прегръщам за първи път в живота си и е време да поемем по пътя. Засега аз ще те водя. Довери ми се!

Нека те запозная със света, с тати, баба, дядо и всички наши роднини. А това са приятелите ни. Нека ти покажа и София, градинката пред блока, площадката с пързалката и пясъчника.

Качвай се на колелото и газ по алеите в парка! Докато караш, не пропускай да гледаш кестените, слънцето и да попиваш от аромата на окосената трева.

Много бързаш! Забави малко, едвам те догонвам... Докъде стигна?

Тръгваш сам, а аз те изпращам с усмивка и думите: Бъди добър човек! Качваш се на автобуса, махаш с ръка, а после на метрото и бързаш, бързаш... Сещам се, че когато проходи, всички казвахме, че си протичал.... Запътваш се към големия свят и нямаш търпение да срещнеш нови хора, приятели и чувства. Вървиш и не спираш!

Качваш се на скутера и гордо отпрашваш по софийските улици. Моля се... да те пазят... другите. Вече не те водя аз, вече си силен, смел и уверен. Усещаш сам вкуса на времето и едвам дочакваш зеления светофар.

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12... Отекват клаксони, летят балони и се носи аромат на парфюм сред сатен и коприна. Луксозно возило те повежда по пътя...

Натоварил си стария семеен куфар, пълен с мечти, пожелания и някаква снимка.

Върви, дете мое! По пътя, уверено и гордо! Не спирай и създавай света си такъв, какъвто ти го мечтаеш – на колела, вечно в движение и ритъм.

С обич, мама