Вървеше забързана по тротоара на бул. Ангел Гашардо. Прохладният пролетен дъжд се ръсеше по косите ѝ и се стичаше бавно по роклята ѝ. Искаше по-скоро да се прибере, за да остави товара на приключващия ден зад портите на красивата къща в колониален стил, където живееше. Отсреща ѝ спря висок мъж с чадър в ръка. Тъмните му сини очи се любуваха на лекотата, с която тя се движеше. Малко преди да го подмине, вдигна поглед и го разпозна. Усмихна се и двамата за миг избягаха от суетата на големия град. Слънчевите лъчи нежно, но настъпателно си пробиваха път през пухкавите бели облачета.
Той наруши опианяващата тишина с плътния си глас:
- Исках да те срещна; да видя лицето ти, как си облечена... Не ми се тръгва. - добави.
Подариха си още няколко секунди и се разделиха. А образувалото се по плочките сухо петънце закачливо ми прошепна тайната на тази мимолетна среща и остави другото на моята фантазия.