Откакто се преместих да живея в Англия, не минаваше и ден, в който да не оплаквам това, което оставих зад гърба си. Сестра ми често казваше с насмешка:

- Ти нормална ли си? Всичко имаме тук! Живеем толкова по-добре. Ядем каквото си искаме, спри да се лигавиш с твоето “искам при мама”.

И беше права. Трябваше да порасна. Но аз обичах мама, повече от нея, затова оставах неразбрана.

***

Един ден съвсем неочаквано сестра ми дойде до мен и ми подаде малък плик. 

- Това е за теб, но ще го отвориш на рождения си ден. 

Посърнах. Имаше единадесет месеца до тогава. Но бях честна и го сложих в специалното чекмедже. 

През тези единадесет месеца страдах много, плачех всеки ден за мама. Залъгвах си мислите с изучаване на новия език, тренировки и сън.

**

Тик.. так..00:00, смених страницата на календара с вълнение - настъпи дългоочакваният ми рожден ден. 

С треперещи ръце отворих плика, имаше ваучер за дрехи. Няма да крия, разочаровах се много. Бях сигурна, че ще са билети за концерт на любимата ми банда.

Тогава сестра ми влезе в стаята, усмихна ми се и ми подаде още един плик. 

Неудомявах какво се случва. Внимателно разкъсах плика и едва не припаднах от вълнение. Бяха самолетни билети. Щях да умра от щастие.

***

Заминах след седмица. 

Валеше проливно и реших да хвана автобуса. Докато го чаках, кола профуча и ме измокри цялата, но този път не напсувах шофьора, а тихо се засмях и прошепнах - “Обичам те, мамо.”