Пътуването започна в ранно мразовито утро. Излязох по-рано да чакам таксито. Подпирах стария червен куфар и мислех за пътуването. Имах време за една бърза цигара. Таксито дойде и се отправихме към летището. Куфарът чекиран, аз в самолета и потеглихме. Студено беше. Второто летище беше приятно, почаках малко и се качих на следващия полет. Пристигнах на поредното летище. Голямо е. Ходих. Намерих гейта. Седнах. Включих телефона да се зарежда. Чаках няколко часа. Не успях да се свържа с интернета на летището. Нищо. Наблюдавах какво става около мен. Разхождах се наоколо. Малко преди полета видях възрастна двойка, която тичешком дойде до гейта и за малко да се качи на грешен полет. Информираха ги да изчакат. Те се огледаха и насочиха към мен. Седнаха наблизо. Разпознахме се, че сме българи. Говорихме. Смяхме се. Разказвахме си истории. Смениха гейта. Бързо се насочихме към новия. Жената ходеше бързо отпред, мъжът й и аз я следвахме. Той каза, че тя все така бърза пред него. Качихме се на самолета. В София се видяхме пак. Ходихме заедно. Жената пак отпред. Наредихме се за паспортна проверка. Попитах мъжа коя зодия е жена му. Отговори, че е крокодил. Засмях се. Попитах за неговата зодия. Близнаци бил. Пак попитах за нейната. Ок. Телец е тя. Разбрах. Засмях се и казах, че знам как всички сме змии, усойници, пепелянки, че и крокодили. Взехме си куфарите и се разделихме. Чакаха ме. Времето у Дима мина бързо. Отново червеният куфар и аз на път през четири летища. Друг крокодил не срещнах. На последното летище взех куфара и се прибрах. Отворих го. Имаше ценен багаж - вкус от България и чай. Да, някои крокодили обичат да пият май.