Видях го, докато зъзнех на спирката - мъж 45+, със зачервено лице и поовехтяло яке. На него не му беше студено, държеше дамаджана в едната ръка, а в другата – торба. Седмицата преди Коледа е, суетнята и предпразничният хаос са сковали и без това запушените артерии на София. В автобуса сяда точно до мен. Рейсът едва пъпли. Всички се тюхкаме как ще закъснеем за работа. Само мъжът до мен е весел. В един момент се провиква:

- Ееее, защо се ядосвате, ще закъснеете за работа, голямо важно! Ама работете, аз отивам да празнувам! Безработен съм и ми е гот. Ето, взел съм и подаръци за всички - дамаджана винце и 7 буркана месо.

Вади очукан смартфон и се изцепва гръмко:

- Слушате ли Slayer?                                           

Хлъцвам удивено и кимам с глава. Той моментално пуска плейлистата. И изнервената атмосфера вече се сдобива с агресивен музикален фон. Мъжът до мен не е глупав или необразован. Просто е подпийнал хедонист. Реве песните на нелош английски, но явно не иска да бъде крепостен селянин от 9,00 до 18,00 ч. Предлага да ми сипе винце, за да стана и аз безгрижна.

 - Работете, роби, правете богатите още по-богати, аз отивам да празнувам! - пламенно изкрещява пияният революционер и слиза.

Закъсняла съм недопустимо. Нахлувам в офиса и установявам че съм първа. Пак ми се размина!