Тя хвърли поглед назад за последно и бързо се запъти към черния мерцедес. Звукът от удрящите ѝ паветата токчета отекваше в безлунната нощ. Спомни си за онази вечер, в която си тръгна от него завинаги. Беше със същите ярко червени токчета и с любимата му кадифена рокля с цвят шампанско. Почука два пъти на вратата му, леко несигурна в действията си. Малиновото вино, което беше оцветило бузите ѝ в аленочервен цвят ѝ придаваше една непринуденост, присъща само на жена от нейните среди. Той отвори вратата и машинално я покани да влезе. След точно един час, тя напусна апартамента му с размазано червило и разрошена коса. Тя знаеше, че е за последно. Той също. Хвърли бърз поглед към светещия му прозорец, преди да изчезне в черната лимузина. Мразеше да поглежда назад.