Отново пътувах, но този път във времето. Върнах се години назад. Пътувах в спомените. Бях студентка в трети курс, когато го срещнах. Запознахме се на гарата. Наближаваше Коледа и двамата нямахме търпение да се приберем при семействата си. Заприказвахме се. За времето, през което чакахме влака, който закъсняваше с час вече, установих, че има много сходни неща помежду ни. Харесвахме една и съща музика, интересът към книгите беше споделен, обичахме спорта. Седнахме в едно купе. Оказа се, че и той е от Пловдив. Уговорихме се да се видим, но не успяхме да го направим. Това момче ми влезе под кожата и обсеби мислите ми. Когато след празниците застанах на перона в Пловдив, очите ми го търсеха сред навалицата, но не го намериха. Пътуването до София щеше да е скучно и отегчително без него. Влязох в едно от купетата и се настаних на седалката до прозореца. Влакът потегли и аз отново бях на път. Затворих очи и потънах в спомените за него. По някое време вратата на купето се отвори и за мое огромно щастие той влезе. Държеше червена роза в ръка. Подари ми я и седна до мен. Беше ме търсил из целия влак. И ме намери. Отново пътувах. Пътувах към любовта!