Сега ролите им бяха разменени. Тя, порасналата дъщеря, водеше майка си на пътешествие.

Потеглиха в слънчева сутрин на юг, към другия голям крайморски град. Разходиха се под дърветата в крайбрежната градина, от пристана с корабче потеглиха към близкия остров. Слушаха музиката на вълните, попиваха солта на бриза.

Посрещнаха ги стожерите на острова - чайките, накацали по съседните камъни. Някъде в безкрая небето целуваше морето. Под лозницата те, майка и дъщеря, вдигнаха тост за живота.

Когато по пътя обратно слънцето величествено се спускаше към хоризонта на запад, мама се обърна към мене: "Майка, твоята баба, в такива моменти казваше: Още един ден отлетя в безкрайността."