Пътувам.

Летя. 

Някъде из облаците, попарени от слънчевите лъчи. 

Безкрайно небе. Разпиляна слънчева светлина. Пропукани облаци от побелели върхове на планини. 

Картина, за която си заслужава да живеем. 

Мелодия, гъделичка ушите ми. 

Обожавам да пътувам. 

Сякаш цялото време на света е в ръцете ми. 

Над облаците човек мечтае. 

И, когато докосвам небето с душата си, и заедно с това успявам да си поема съвсем спокойно дъх , осъзнавам, че живея, живея прекрасно. 

Сама и толкова далеч от всичко и "почти" всички и въпреки това щастлива...

Отпивам глътка вода и продължавам да се наслаждавам на пътешествието си.