Винаги си спомням локвите през лятото след проливен дъжд!

Цели морета, обагрени в цветовете на дъгата. Топла вода, в която газиш, без да мислиш за обувките си. Искаш да се насладиш на мокротата и озона, които струят от внезапно изникналите водни басейни.

Колите минават и бляскаво те обливат с леко кална, топла  и усмихната вода. Никой или някой се мръщи. Викаш подир шофьора. Но…той едва ли те чува.

Когато си тъжен и мрачен, не забравяй да се погледнеш в първата локва от топъл летен дъжд. Там ще видиш лицето на близнака си, набраздено от усмихнатата дъга. Това е истинското ти лице.