Всеки злодей от приказка, който е станал твърде банален и безличен, има възможност в рамките на 250 думи да спечели еднопосочен билет от Приказния генератор до някоя свежа и интригуваща история. Този път потъналите в забвение страшилища трябва да се сражават не с доброто, а с обезличаването, за да се завърнат във въображението на хората.

Образът на Злопей отдавна беше хванал паяжина и той час по-скоро трябваше да омилостиви Генератора с думи.

„Намерих я на един училищен чин – свенлива, кипяща от страх пред чуждото неодобрение, готова на всичко за един топъл, а не превъзхождащ поглед.

Открих следите ѝ в едно подземие – дръзка, умопомрачена и готова цяла да изгори в задушаващата прегръдка на хладните ръце.

Догоних я в сърцето на големия град. Мислите ѝ – тесни улички, погледът ѝ – забързана тълпа, движението ѝ – камбанен звън без камбанария.

Събрах късовете от крехкото ѝ същество и ги положих в моя медальон, за който вече никой не разказва. Отидох в къщичката за птици, откъдето започна моята история (но вие, разбира се, не я помните), и слях забравените ми дела с късовете изоставена, прашасала и наранена любов. Резултатът е жесток и брилянтен. Е, Генераторе, отсъди!“

Когато го чуете, ще го познаете. А сега, Злопей, отново на път…