Опашката пред бившата метростанция е необхватна. Чинно подредени редици, на които всеки военен пълководец би завидял, се точат бавно и послушно. Всички, включително и аз, бързат да отидат на работа, облечени полу-официално, с чаши кафе и слушалки в ушите. Недалеч, при пунктовете за телепортация, се чува така познатото *пук*. Ако човек се заслуша по-внимателно в целия хаос от звуци, би успял да чуе минорна мелодия.
Не си спомням как точно се стигна дотук, но всичко започна с гения на моето време – Илън Мъск. След като успя да проектира високоскоростния влак Хайпърлууп, който осъществяваше връзката между Ел Ей и Сан Франциско, времето за пътуване се скъси многократно. 
След тази иновация китайците построиха свои влакове, задвижвани с магнити. Машините левитираха с над 700 км/ч и дългите разстояния изведнъж се превърнаха в кратки разходки. 
Руснаците не останаха по-назад и както винаги казаха своята дума последни. Техен доктор програмира човек и машина, с помощта на множество квантови теории, като така, след години научен труд, представи на света телепортацията. За сравнително кратко време тя беше интегрирана навсякъде и всеки имаше достъп до нея. Колите и улиците бяха ненужни. Летища и пристанища бяха бракувани. Необходимо бе само едно *пук*, за да отидеш там, където трябва или където винаги си искал да бъдеш.

 На мен просто ми се иска да се върна назад, в стария Сивик, със златното отражение на есенното слънце върху предното стъкло, старият асфалт с чаровните си дупки, миризмата на бензин и Тя до мен. 
Само двамата. 

Отново на път.


*пук*