Един мръсен син тролей пътува на изток. Последните лъчи на обедното слънце преплитат пръсти около премляскващите гримаси на шофьора. Тролеят спира на спирка, спирачки пируват, изскърцват. Влизат двама Христоса, единият носи торбичка. После група средношколци, неколцина презвитерианци. Усмихнат посейдонист. Някой говори по телефона. Мисли за спешни неща, примигващи погледи. Огладнял стомах, мокри чорапи. Бодеж на скъсан скай на седалка. През предното стъкло връхлита изток. Мирис на грес. Тролеен космос, изпълнен с балатум. Някой умира, друг се ражда. "В крайна сметка - казваше чичо ми Станчо, нещата в живота опират до едно безхитростно цепене на тестето карти, една-две терци, едно каре осмици и си си уредил среща с обер-келнера на съдбата. Тръгне ли ви приказката, в кърпа ти е вързано."