Tой е слаб, със зъби, които скоро ще напуснат кораба и е толкова тънък, все едно трябва да се нареши и е готов за онези ревюта в Париж, той е тъмен, и обича да го обявява като чар, той имаше една мацка - леко момиче, която търси, пътувайки на стоп в съседния град, понякога пие кафе с нас и ни разправя за Чехия, където за пръв път е опитал горчица, за нея - как я свалил с едно яке, за старата си квартира, за момичетата с грим от бардаците, за македонската си душа и ние невинаги се смеем, той обича ципели и забива мадамите с „todo bien”, след това съквартирантите продължават да спят с гаджетата му, никога не се хваща на работа, в която не се шофира, никога не напълнява и никога не одобрява порядъчните момичета, заемите си връща, когато вече няма смисъл, не обича въпросите и затова отговаря с „ммм” и едно леко поклащане на главата, от което се образуват вълните, това с луната той го е измислил, винаги харчи повече, отколкото изкарва и винаги е бит по-малко, отколкото заслужава, винаги играе хората и когато е тъжен, хората продават стихове, вместо тротил, обича да казва „всичко е писано” и понякога започва да чете от него, има олимпийско спокойствие и сигурно ще надживее всички ни, докато кара най-старите машини на света и нарежда вечерните си планове и между всеки изгрев и залез той е една идея пред другите, бръмчи, и просто участва в приключението.