- Добро утро! -каза Стоян. -Кафе?
- С удоволствие! - каза Ани и целуна по бузата своя съпруг.
Той поднесе чашка с ободряващата напитка и се усмихна. Ани изпи кафето си и излезе от кухнята. До спалнята, на нощното си шкафче стоеше малко огледало. Това бе кътчето, до което жената не допускаше никой.
Ани извади от чекмеджето няколко кутийки и ги отвори. Взе малка четчица, разтърка в синия цвят на сенките и започна да ги нанася по клепачите си. Сякаш рисуваше небето върху тях и канеше светлината в очите си. Сложи спирала върху миглите, подчерта очите си с молив. След това взе червилото, оформи устните си и ги стисна два пъти за да се разпредели топлия червен цвят. Приближи се до огледалото и с пръст очерта, тънка чертичка от лицето ѝ, която се отразяваше в стъклото. Стъписа се. Откри нова бръчка, която незнайно кога се бе настанила точно до сладката трапчинка на бузата ѝ. Готовите за светлина очи, се напълниха със сълзи и малки черни поточета търсеха път към устните.

Ани отиде при съпруга си в кухнята.
- Виж, нова бръчка! - каза тя.
Мъжът ѝ погледна лицето ѝ и се усмихна.

- Толкова си хубава! - каза той.- Та те са пътечките на живота.
Стоян взе ръката ѝ в своята и каза:
- Ето, виж! Линиите на живота и на любовта. Когато сме млади, те са на дланите, а с годините се преместват на лицето. Бръчките са тези пътечки, които си извървяла.
Ани се усмихна, целуна Стоян и отиде в банята. Изми се и се върна при него.
- Няма да се гримирам! Нека да видят хората, че съм живяла красиво, в любов и топлина, които са се запечатали на лицето ми. Обичам те!