София ли? Не, не ми липсва. Кое да ми липсва? Чичаците – буквояди от държавните институции? Сервитьорките – провалени чалга певици? Намусените продавачки? Застроената Витоша? Замърсената природа? Корупцията? Мизерията? Простаците?

От пет години не съм се прибирал. Всичко ми е тук, в Сан Франциско. В Америка всеки е любезен с теб, без да пита откъде си и какъв си. Тук можеш да станеш всичко. В България, даже селски кмет не можеш да станеш.

Харесвам си работата, взимам хубава заплата. Имам допълнителна здравна осигуровка. Пенсията ми се управлява от частен пенсионен фонд.

Е, само постоянна работна виза още нямам. Затова не обичам да пътувам. Никога не съм обичал да пътувам. Особено извън страната. Страх ме е да не ме върнат на границата. Но и това ще се оправи. Дал съм сума ти пари на една адвокатска кантора.

Днес се получи писмо от правителството. Отварям и чета:

„Уважаеми господин Новоселски, благодарим Ви, че кандидатствахте за виза към държавния департамент на САЩ. Поради огромния брой валидни молби, правителството взе решение на всеки кандидат да бъде присъден номер, а всички номера да бъдат разиграни на лотариен принцип. За съжаление, вашият номер не беше избран. Имате един месец да напуснете страната.”

Абе аз като дете май много обичах да пътувам? Всеки ден с автобуса от село до София и обратно.