Няма да забравя този ден. Бях студент пета година. Бях уморен от купоните в този град в града. Уморен бях и от артистичното превъплъщаване в роли. Реших да заживея сам и да наблегна на правото и други аспекти от живота си. Вятърът на промяната довя нещо сякаш съвсем неволно. Докато пресичах улицата, насред пешеходната пътека, някой тикна в ръцете ми флаери и докато се усетя, инстинктивно ги поех. Вдигнах изненадано глава, а едно усмихнато и красиво девойче, отдалечавайки се от мен, крещеше с половин глас:

-  И да не забравиш да отидеш! Няма да съжаляваш!

-  А ти там ли ще си? – в почуда, но с усмивка бързо попитах.

-  Бъди там и ще видиш! – завъртя се и изчезна.

Докато гледах как се отдалечава, колите започнаха да свирят, като по лицата на шофьорите забелязвах красноречивите, творческо изваяни прилагателни, характерни за този тип улични сцени. Все още стоях на пешеходната пътека.

Чувствах, че наистина имам нужда от промяна. Имах нужда да преоткрия желанията си и малките неща в живота си. Тези, които досега съм пренебрегвал поради единствената причина, че са чужди. Поисках изведнъж, след толкова години да направя неща, които са различни и нови за мен. Исках да се видя озарен от друга светлина. Исках да загърбя поне за известно време монотонния цикъл на ежедневието си и да предоставя на съзнанието си нещо стимулиращо, нещо непознато, нещо плашещо и различно за разбиранията ми до момента - все неща, които досега не съществуваха в моя Его-свят.