Жега. Автобус в малък провинциален град. По радиото вървят балади от 80-те. Пътниците изглеждат отегчени. Автобусът спира. Качва се момче. Подава цветно камъче на шофьора. Той го разглежда и се разсмива.

- Сигурно е вълшебно? Какво ще кажеш за 60 метра?

- 60 метра? Чудесно!

- Днес явно е твоят късметлийски ден! Влизай Lucky!

Момчето сяда. Гледа през прозореца, после поглежда пътниците, изглежда възхитено, крещи.

- Красиво, толкова красиво! Погледнете навън!

Пътниците правят жестове, че момчето не е нормално. То побутва човека до него.

- Виж, красиво е! Красиво! И градът! Погледни! Огромен град, огромен!

Ръкопляска, смее се.

- Хайде, спри се, бе! Дебил!

- Красиво е! Не виждате ли? Красиво!

Пътниците започват шумно да нервничат. От тонколоните се чува.

- Пристигнахме! Слизай Lucky!

Момчето скача от автобуса. 

- Красиво е! Толкова красиво! Какво ли ще ми се случи, а?

Отдалечава се. Пътниците аплодират шофьора. Той се покланя.

По радиото се чува: „Арабски шейх е избягал от дома си. 17-годишното момче за първи път напуска пределите на двореца. Не разполага с пари, само с диаманти. (засмива се) На това му се вика Късметлия!”