Вярвам. 
Вярвам, че там някъде, зад тези буреносни, по-черни от нощта облаци се крие нещо по-красиво. По-добро. 
Сега е времето, в което моят път ме отвежда надалеч. Надалеч от всичко познато, от всичко, което някога съм чувствала близко. Това е моята пролет и аз мога да разперя криле навън. Готова съм да усетя парещите лъчи на слънцето в лицето си и хлада на сутрешния полъх в крилете си. Знам, обаче, че ветровете на летните бури, яростни и неуморни, ще ме довеят отново тук. Ако се науча да се боря с буреносните облаци, ако се науча да не се страхувам от грохота на мълниите, може би ще намеря сили да открия слънцето и тук. Вярвам, че ще дочакам плодовете на моите лято и есен. Вярвам, че лютата зима ще утихне за миг.
Вярвам, че в този студен и сив свят има късче надежда за мен, за нас. 
Вярвам.