„Страшен късмет!“ – помисли си Добри, докато се качваше в колата и благодареше на момичето зад волана. Какъв беше шансът сама жена да качи стопаджия и то след няма и пет минути, откакто бе вдигнал палец за първи път! Въпреки това той все още не беше сигурен, че импулсивното му решение да зареже всичките си задължения и да отиде при приятелите си на морето беше правилно. След няколко километра, обаче, красотата на крайпътния пейзаж и приятният разговор с Искра започнаха лека-полека да заличават мислите за работата, проблемите с колата и всички дребни и досадни задачи за вършене.

Искра за пореден път се изненадваше от себе си през тази седмица. Да качи стопаджия за нея беше толкова нетипично, колкото и решението да тръгне сама на пътешествие. След като самолетът със нейната сестра на борда си отлетя от Летище София, Искра усети огромна празнота в себе си. За да се спаси от това чувство, тя реши, че има нужда от промяна. Първото нещо, за което се сети беше да събере малко багаж и да зареди колата с бензин до горе. Това решение изглеждаше все по-добро.

Хубавата музика по радиото, тръпката от новото запознанство и безбройните малки неизвестни, които крие всяко пътевествие накараха Добри и Искра да забравят за проблемите си. Дали това беше началото на едно ново приятелство или се раждаше нова любов само пътят щеше да покаже.