Прекарах последното безгрижно лято, преди да тръгна на училище, с брат ми и братовчед ми при баба и дядо. Беше страхотно! Тримата сме страшен тандем и много се забавляваме, когато сме заедно.

Още в началото като отидохме там решихме да си направим къщичка под черешата на дядо. Започнахме да я правим ентусиазирано. Носихме дъски, пирони, чукове, клещи, канапи за майсторенето, а после възглавници, постелки и други неща за обзавеждането. Свако малко ни помогна, но съвсем малко. Направихме си я почти цялата сами. Стана много хубава!

От този момент нататък всеки ден бързахме да идем да си играем в нея. Играехме на карти, на думи и други забавни игри, ядяхме семки, царевица и орехи, събирахме в нея съкровищата, които откривахме в околността, а вечер си разказвахме страшни истории в тъмното с фенерче. Баба даже ни разреши и да вечеряме в нея. Беше много вълнуващо!

Когато започна учебната година и тръгнах в първи клас, новите неща ме увлякоха и почти бях забравил за нея, докато… Един ден внезапно баба ни изпрати снимка как дядо е напълнил къщичката ни с дърва за зимата. Използват ни къщичката – плод на нашите усилия и труд, извор на игрите ни, безценната ни съкровищница!!!

Не можех да повярвам на очите си!