Казвам се Велин Велинов и съм на десет години. Бях в София и бягах от всякакви магически създания. Влязох в изоставена сграда. Видях надпис „Научни джаджи“. Там намерих доста голям портал. Осъзнах, че, ако искам да се спася от създанията, трябва да премина. Паникьосах се, а създанията настъпваха. Хвърлих се в портала със затворени очи.

Озовах се вкъщи, но преди пет години! Не беше сън! Тъкмо мама ме водеше на детска градина. Бях твърде разтревожен, но забелязах, че съм 3 група. Но всичко беше наред. Учителката каза да седнем в кръг. Тео ми махна стола, аз паднах, ударих се на ръба и си спуках главата. Директорът ни закара в спешното с колата си. Зашиха ме. Обърнах се и видях, че на мястото на вратата се появява порталът. Влязох, а мама и директорът направо си изкараха акъла. Най-хубавото беше, че отново бях на десет години. А създанията никакви не се виждаха.

Но разбрах едно – животът на пет години е по-лесен от живота на десет години. Яко приключение, не е ли така?!