От малка обичам морето. Особено през лятото, когато е топло. Ако мога да избирам, цяло лято бих живяла на плажа. Разбира се не сама, а с моето семейство – мама, татко, брат ми Гошко и сестричката ми Катя.

Когато сме всички заедно на плаж, е много весело. Копаем дупки, заравяме се в пясъка, а с помощта на татко правим гигантски замъци от мокър пясък. Но, специално аз, от всичко най-много обичам да съм в морето. Да плувам и да гледам под водата с водни очила малките рибки, мидичките, рачетата, скалите и водораслите е най-голямото ми удоволствие. Понякога вземам от дъното някое раче или интересна мида, само за да ги покажа на мама и пак ги връщам обратно, за да не умрат. Водата за тях е както въздухът за нас. Ако не ме изкарат насила от водата, няма да се сетя да изляза. Представям си, че съм една от тях. Когато бях на пет, се мислех за русалка и исках да живея там сред цялата тази красота. Но после идваше време за сладолед, а русалките не ядат сладолед. Тогава бързо, бързо излизах на брега, за да изям любимия си ягодов. Всички ми се смееха, че само с ягодов сладолед могат да ме изкарат от водата.

Сега вече като голяма зная, че не мога да бъда русалка, но пак съм си Ема, която обича морето и ягодовия сладолед!