Where now?
Ръка за ръка
by Биана Гунчева

Вървяха един до друг, уловили ръцете си. Погледите им ту се срещаха, ту засрамено поглеждаха земята в краката им. Беше прохладна лятна вечер. Дърветата вече се бяха прошарили, тук-таме някое листенце политаше към скутовете им, а есента напомняше за себе си едва-едва.

И двамата бяха леко нервни, а силното вълнение издуваше гърдите им. Бузите им бяха поруменели, носовете и челата - целунати от слънцето, което вече се бе скрило зад хоризонта. Нямаше нужда от „А сега накъде?“ – вървяха в посока към плажа.

Той носеше под едната си мишница кутия с гореща пица, а в нейната чанта подрънкваха две стъклени бутилки.

Бяха решили за последен път това лято да наблюдават пълната луна на плажа, да си говорят и да останат сами, далеч от всичко, невидими за света. А след това? Какво ли щеше да се случи след края на лятото…

Изведнъж нещо иззвъня така проглушително, че тя се стресна и скочи. Събуди се, разтърка очи. Погледна часовника си, видя, че има още час да поспи преди работа. Стана и затвори плътно блъскащия се от вятъра прозорец.

„Сякаш беше вчера” – едва доловимо каза на себе си.

Сви се на гърдите му, целуна го, и отново заспа, усмихвайки се на този любим спомен от първото лято, което сплете съдбите им.