Имало едно време един човек, който от всичко на света най-много обичал да мечтае. Той мечтаел от малък за много неща, но с възрастта решил да мечтае само една-единствена мечта и тя се изразявала в това да си има дом, семейство и деца. 

Играел и мечтаел, учил и мечтаел, работел и мечтаел. Той знаел, че с парите, които изкара ще си купи жилище и ще заживее с жена си и децата си в него. Постепенно, започнал най-вече да работи, без да обръща внимание на друго като само от време на време се сещал за мечтата си. Така се изнизали годините и той най-накрая събрал парите за жилището, което искал да купи. Той си избрал най-прекрасното жилище, в най-хубавия квартал на най-хубавия град. Обзавел го и се нанесъл да живее в него. 

Първата вечер, преди да си легне и да заспи, той седял на леглото, гледайки с одобрение около себе си. Нещо обаче не било, както трябва и той се замислил дълбоко, замислил се какво го е накарало да работи през всичките тези години и да стигне до тук. Не могъл да си спомни. Единственото, което успял да разбере било чувството на самотата.