- И сега? - попита тя

- Не знам. Ти кажи този път. - отвърна ѝ той.

- Нямам представа. Няма значение къде, важното е да е с теб. Избери ти. 

- Добре, ето какво ще направим. Вземи глобуса. Завърти го и където ми се спре пръста, там отиваме, съгласна?

- Добре.

Тя завъртя с всичка сила глобуса и той започна да се върти около оста си. И двамата затаиха дъх.

Франция. 

- Франзели и вино! - веднага подметна тя.

- Айфеловата кула и Сена! 

Изсмяха се искрено. Не бяха ходили във Франция. 

- Значи тръгваме? 

- Oui! Само трябва да си купя барета. Ще ми отива, нали?

Той така и не дочака отговор. Грабна чантата си, хвана я за ръка и се запътиха към най-близката книжарница, за да се сдобият с карта на Франция и разговорник. 

Където и да ходят, не тръгваха без компас, запалка, вода, карта и разговорник. Знаеха по малко от толкова много езици. Разбира се, имаха и малък фотоапарат, с който запечатваха преживяванията си. Тръгваха винаги на сляпо. Е, почти. Понякога не гледат нарочно картата, защото обичат да се губят. Но винаги заедно. Те никога не се "прибираха". Защото винаги си бяха вкъщи. Винаги, когато са заедно, имаха своят дом. 

Те не тръгват на работа. Само на път. Парите не са цел, а средство. За тях смисълът на живота е в пътуването. И в любовта.

- Au revoir…