Калин беше на 33, висок, със светла коса и сини очи. Родителите му бяха влиятелни хора, които не спираха да се месят в личния му живот. Постоянните съвети, че е време за сериозна връзка и деца му създаваха усещане, че се задушава. Отскоро имаше връзка с момиче, което напълно покриваше критериите на майка му – красива, образована, с голямо самочувствие. Калин намисли план, с който да изпита половинката си – дали ще го обича заради самия него, без имоти, кола и високо платена работа. Той ѝ предложи да живеят заедно, като преди това се уговори с близък приятел да минава всеки месец и да му взима наем за собственото му жилище. Новия кабриолет, подарък от тате, заключи в гаража на братовчед си. Всяка сутрин отиваше на работа с автобус. Обличаше се скромно, пестеше при пазаруване, излизаше на заведение веднъж седмично.Скоро Калин долови в погледа на любимата си безразличие. Но това не го сломи, защото съдбата се намеси с нова надежда – да, Надежда – така се казваше момичето, с което се запозна още първия ден на спирката, чакайки автобуса. Тази къдрокоска имаше усмивка, която караше Калин да сияе от щастие. След месец съжителство, гаджето му призна трогателно: - Калине, ти се невероятен, умен, красив, но аз имам нужда от повече сигурност, каквато не намирам в теб! Калин очакваше този момент, но си наложи да изглежда тъжен. Помисли си, че можеше да завърши актьорско майсторство, вместо скучния технически университет. Когато остана сам, почувства истинско облекчение. На сутринта купи букет червени рози и се отправи към любимата автобусна спирка.