* - Другарко, може ли да поканя дъщеря Ви на един валс?

Баба Мария стиска устни. Опърпаното  войниче  бива изгледано  от главата до петите. Горкото.

- Може, чоджум, може!

Сякаш са създадени да танцуват заедно...

Цял живот!

*- Дошъл съм да поискам Цонка за жена!

Дядо Диньо го оглежда . Преценява.

- Ти нали знаеш, че дъщеря ми е болнава- охтичава?  Няма да оздравее.

- Каквато ще да е! Обичам я и ще я взема!

* - Цоно, той е македонец- лош характер имат  те- тежък!

- Ако не ме дадете на Иван, ще се обеся! Ей- тука – на крушата ще се обеся!

* ...и затанцували своя танц. Повече години, отколкото  очаквали.

...и в добро, и в зло. Кое е било повече? Любовта!

*Той стои дълго и гледа снимката ѝ. До нея запалената свещ-  40 дни трябва да гори.

- Татко, ако ти е страшно, да ги преместим от вашата стая?

-  Защо да ми е страшно- никой не се е родил вечен на тоя свят!

*- Татко , нищо не си ял! ТРЯБВА  да ядеш!

-  Не съм гладен!

*- ТРЯБВА ДА ЯДЕШ!!!! Пий си лекарствата!

- НЯМА ДА ЯМ! НЕ  И-С-К-А-М!

*- ЯЖ!!!

- Няма! За какво ми е! То това вече не е живот!  Мъка е това!

*Два пресни гроба! Един до друг. Както е било цял живот! И споменът за една любов. Един валс. И една круша! ЖИВОТ!