“За първи път ядох смокиня, когато бях на 23 години. Да, точно онзи лепкав, възсладък, възлетен плод със семчици, заобиколен от големи заоблени листа.”

“Да, за пръв път опитах смокиня на 23, защото майка ми адски ме тормозеше да ям плодове и напук не ядох до късно.”

“Казвам се Яниса и съм принцеса. За първи път опитах смокиня на 23, защото така повелява традицията в нашето семейство.”

Какво всъщност е смокиня? Защо те ядат или не ядат смокини? Как човечеството се е въздигнало до такива предели благодарение на някаква значителна съставка в смокинята, която вече дори не съществува?!

Така извънземното същество с дълги криви пръсти започна днес доклада си. То живееше на малка сива планета - една от по-незначителните, обслужващи човечеството. Владетелят ѝ имаше амбиция за разрастване в светови план. Знаеше се, че всичко голямо при човечеството е започнало от една или няколко смокини. Извънземното ровичкаше в чекмеджетата с дългите си пръсти и мечтаеше именно то да направи някакъв пробив в изследването, поръчано от владетеля. Последните 17 преди него, всяко в продължение на сто човешки години се беше мъчило, но резултат никакъв. Добре че поне бяха безсмъртни. Макар и, засега, отчайващо неспособни.

“За първи път опитах смокиня на 23. Беше пай със смокини на пещ, приготвен от дядо ми. Най-вкусното нещо на света.”

Извънземното превъртя видеото няколко пъти. Мисленето го напрягаше. Искаше да изгледа поне още два материала днес, но изведнъж ужасно се умори, направо му се подкосиха краката, падна и заспа дълбок едногодишен сън.