Скоро срещнах един приятел, с когото не се бяхме виждали няколко години. Поседяхме, пихме кафе, поговорихме и изведнъж той рече:
"Гальоооо, ама ти изобщо не си мръднала."
Малииии, като се зарадвах. Като ми стана едно драго. Като ми стана едно мило. Направо се разтопих. Седя срещу него, зяпам го като пълен идиот и си викам, сега ще каже:
"Все така хубава си, както преди, умна, пленяваща, невероятна и божествена", а той ме гледа право в очите, хили се и вика:
"Все същата откачалка си. Даже по-откачена си станала!"
Днес, две седмици по-късно още се чудя този човек приятел ли ми е или не? Обиди ли ме или комплимент ми направи?
Ама, като се замисля, май ми е приятел и комплимент ми направи, защото и за рождения ден всички ми пожелават да си остана все същата откачалка. Явно е на хубаво.

Пфууу, колко време съм изгубила в притеснения да не откача. А то било страхотен кеф. И да запомните: „Най-важното в този живот е да си щастлив! Независимо дали вашият психиатър е на същото мнение.“