Записка №326
12 години работа. 8 провалени експеримента и още 3 години да разбера, че мощността на ускорителя на частици не предава достатъчно плутоний.
Днес - 10.05.2019 г. - 14:38 ч. - Аз, Рафаел Гонзалес, ще докажа, че пътуването във времето е възможно. За целта ще използвам моята котка Пуфи.
Когато Пуфи вече беше поставена под йонния генератор, 27-годишното момче натисна няколко бутона на скрийна. Подът започна да се тресе, а бяла светлина накара котката да изчезне. Напрегнато, чернокосото момче броеше минутите. Мазето се нагряваше и караше Рафаел да се поти обилно. Тридесет минути се изписа на хронометъра и изведнъж се чу ехо на мяукане. Пуфи сякаш беше в пещера в същото мазе, където беше Рафаел. Той веднага започна да мести мебелите в търсене на котето, но без напредък. Паниката го обзе, започна да реве и крещи. В следващия момент отвори очи и видя главата на доктора, който му говореше. Рафаел не го чуваше, усещаше силна болка в кръста и ръцете, което го накара да стане.
- Рафаел, как си?
- Боли ме.– тихо каза 39-годишния мъж
- От артрита е.
- Какво става... тук?
- В клиниката си, Рафи. Сънуваше кошмар.- спокойно му каза лекарят, докато му подаваше чаша вода от нощното шкафче.
- Къде е Пуфи? - шепнеше.
- Пуфи не съществува. Това, което си сънувал е измислица. Ти не... - трясъкът от чашата по пода спря думите на лекаря. Рафаел тръгна към него, но други двама служители го обгърнаха и завързаха ръцете му.
За последните 12 години, Гонзалес беше лежал в изолационната стая 8 пъти.
Днес се честваха 15 г. от смъртта на дъщеря му.