- Дядо, накъде си тръгнал?

- Към Земята.

- Разкажи ми за Земята, дядо.

- Пак ли? Добре. Седни тук.

Земята е интересно, но странно място. Там изглежда, сякаш всичко е изградено от противоположности. Има светлина и тъма. Студ и топлина. Доброта и злина. Обич и омраза. Хората са винаги на път между тези неща.

- Пътуват постоянно?

- Да. Земята е вълшебно, но загадъчно място. Там хората вършат чудеса. Често, без да осъзнават. Те създават. Студа те обръщат в топлина. От злината създават доброта. Омразата превръщат в обич. Това е техният път. Но, без да го осъзнават, те не разбират тази сила. И се лутат.

- Каква сила, дядо?

- Силата на избора, дете мое. Земята е свободно, но сложно място. Хората са свободни да избират, но не и да виждат като нас в бъдещето. Изборът им определя накъде вървят.

- Не е ли страшно така?

- Страшно е. Затова хората избират да са смели.

- Или си смел, или си страхлив, дядо.

- Не е така, малкият ми. Смелостта значи да вървиш редом със страха. Без страх смелост няма. Хората срещат всичко по пътя си. Светлина и тъма, студ и топлина, обич и омраза. Всичко има там, но е важно да избереш посоката, в която да вървиш.

- Всеки ли пътува, дядо?

- Всичко живо винаги пътува. Всеки, обаче, в своята уникална посока. Това е свободата, там на Земята. А сега, дядо ти тръгва отново на път.