7:15 ранна топла майска сутрин. Пътешествие от мекото легло до ароматната чаша с кафе, която кротко чака да бъде изпита на терасата. По улиците вече има хора. Всеки се е устремил по пътя си. В бързината не усещат как Съдбата неслучайно ги предизвиква да пресичат посоките си. Трамваят бавно минава и със своя звън създава ритъма на сутрешната градска мелодия. Преминаващите танцуват делничен валс.
За момент вдигам поглед от сцената и насреща ми се явява една възрастна дама. С носталгия гледа любимата улица. Навярно си спомня как в същия този валс някога бе пресякла пътя на своя любим под трамвайния съпровод на градската песен. Как в ранната делнична утрин с нова копринена риза е излязла от стаята с високия таван в търсене на нещо по-високо. Как нежното ухание на майската утрин я е примамило да пропътува стълбището на старата сграда. Дали и майка ми е имала същото това пътуване?
И изведнъж нещо приковава погледа ми. Там! Да, точно там! Сблъсък. Още е сънен или пък е замечтан. Може би не е прекратил своето пътуване в страната на сънищата окончателно. Или точно то го е отвело до мястото на произшествието... Реална среща със съня на път за работа в ритъма на градския валс. Ето я – млада, красива, с копринена риза... Дали започва едно ново пътуване, чийто край ще бъде носталгичният поглед от някой балкон след години?