Мразя да пътувам.

Всичкият тоя прахоляк, дето лете ти люти на очите, а зиме сняг, мраз, режещ вятър, няма измъкване... На мене ми дай да се изтегна на топличко, да помързелувам... къде ти!

Хората си мислят, че работата в цирка е вечна забава. Няма що! По сто пъти повтаряш все същото, грам импровизация няма! Такъв бил номерът, и туй то. Да ме пита някой защо се захванах. Ако не беше Ранди... Ама той от малък си мечтае да стане клоун. Не го свърташе на едно място, напираше да види свят – и да разсмива хората. И аз, нали съм му най-добрият приятел, офейках с него.

Леле, първият път голям срам брахме. Ранди сам си беше шил костюма, с всичките му тайни джобове, обаче се наведе по-рязко и туй чудо като каза "хряс", и като изпопадаха топчета, кърпички, цяла пазва джунджурийки... Ранди се черви и пелтечи, аз търча като щур да ги събирам, пък публиката се попикава от смях. Добре, че го помислиха за част от номера, та ни се размина конското.

Абе като цяло е весело, няма да си кривя душата. Само ако не продадем достатъчно билетчета, лошо – я ти жонглирай с шест палки и три топки на празен стомах! То не че аз жонглирам, де... Само ги подавам на Ранди. Много е задобрял! Вече даже нарочно ги изпуска, да се радват дечурлигата.

Пък колко са вкусни... Сега пак съм се сврял под фургона да си подъвча едната.

– Ръсти, мръсен пес такъв, излизай веднага! Дай тука топката, потегляме!