Грамофонна плоча, бутилка ром и пет часа до разсъмване... – недовърши тя.

От другата страна на слушалката се чу само превъртането на ключа от входната врата.

***

Оставаха по-малко от четири часа и тя вече подръпваше нервно пердето. Да не би вече да е долу?  За пореден път слушаше плочите на Бийтълс. Това я успокояваше. Надеждата, че той ще дойде обаче, изгаряше по-бързо и от свещта, разтапяща душата ѝ.

***

Минутите и ромът се изпаряваха, разстоянието, което ги делеше също. Докато той се луташе из криволичещите улички на квартала, гонен от уличните кучета и собствената си глупост, тя написа половин стихотворение под влиянието на кехлибарения еликсир и опияняващия аромат на свещта.

***

Улиците бяха толкова пусти в този час. Чувстваше се като пълен глупак на този хълм, изгубен сред ягодовите полета, за които пееха Бийтълс. Само че ягоди нямаше.

В далечината се мяркаше само един светещ прозорец. Нейният.

***

Времето и отражението ѝ се разливаха в чашата, самотата танцуваше с огнените езичета в камината. Тогава, една тежка въздишка, едва дочута отвъд стоманената врата, се плъзна по повърхността на съзнанието ѝ и се разби в студения под като порцеланова чашка.

Вратата изскърца.

Дали той не беше закъснял?