Стара мъдра котка лежеше на тревата и се грееше на слънцето. Тогава малко котенце започна да скача покрай нея. То скачаше покрай котката, после скочи отново и започна да тича в кръг.

- Какво правиш? - попита котката.

- Опитвам се да хвана опашката си! - без дъх, отговорило котенцето.

- Но защо? - засмя се котката.

- Казаха ми, че опашката е моето щастие. Ако хвана опашката си, ще уловя щастието си. Така че тичам трети ден за опашката си. Но тя постоянно ме избягва.

Котката се усмихнала и казала:

- Когато бях млада, също ми казваха, че в опашката ми е  щастието. Тичах за опашката много дни и се опитвах да го хвана, но не успях. В един момент се отчаях. И аз просто отидох там, където беше сърцето ми. И знаеш ли какво забелязах?

- Какво? - с учудване попита котето.

- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги ме следва. От щастието, не бягай. Трябва да избереш собствения си път, а щастието ще върви заедно с теб.

Всеки може да намери пътя към щастието дали в училище, на работа или където и да било.  Но има едно условие, никога да не спираме да пътуваме. Само тези, които следват пътищата на света, ще могат да намерят  щастието. Главното е, че животът му не трябва да стои на едно място, така че винаги ще има място за нещо ново, интересно и вълнуващо. Винаги трябва да следваме пътят на мечтите и сърцето си, защото винаги нашите мечти са в състояние да се сбъднат, стига да ги следваме до край и да следваме правилния път.