Любовта пристигна в душите ни неочаквано, настани се там нахално и пусна високо музика. Запали всичко свещи и се хвърли на дивана. Гледа ни втренчено и изпитателно и ние нея. После стана, увеличи музиката и започна да танцува в еуфория.

Това продължи цяло лято.

Един августовски следобед Любовта се умори и седна. Отпусна глава и притвори очи.

Неусетно дойде есента.

Любовта се огледа в нас и реши, че трябва да прави ремонт. Насади цветя в душите ни. Щели да цъфнат пак на пролет. Работеше с любов и ни подготви за зимата.

Като всички души, нашите се страхуваха от зимата. Но Любовта беше изградила страхотна инсталация, която ни отопляваше непрестанно. Правеше топли супи, вечер ни сипваше червено вино и хвърляше пелети в камината.

Така мина зимата.

Дойде пролетта. Нашите души, като всички, се радваха на пролетта.

Една априлска сутрин Любовта каза, че излиза за малко. Тя била все на път, така каза. Забави се. Чакахме я, но я нямаше. Притеснихме се, защото решихме, че се е загубила.

Така мина месец. Едно майско утро лежахме лениво на терасата. Постепенно ни беше станало безразлично дали Любовта ще се върне. Някак си се оправяхме и без нея. Тогава внезапно тя застана сърдито на прага на душите ни.

- Аз ви дадох достатъчно, каза тя. Ремонтирах душите ви, насадих цветя, а вие не ги поливате. Пребоядисах стените ви, а вие не ги почиствате. Не мога да направя повече. Изтощена и стара съм, за да се грижа за вас. Сега вие трябва да се погрижите за мен.