Това, което Владo осъзна, е, че животът е скандална съвкупност от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да живее в настоящето, да приеме ситуацията, в която се намира, но никога да не спира да се вглежда в бъдещето и да превърне своите мечти в реалност някой ден. За това той реши да преобърне мисленето си и да се научи на повече търпение, като никога не забравя миналото си и всяка грешка, от която се е учил.

Това важеше и за връзките му, които създаваше с различни жени. Стори му се предпоставено, че мъж и жена, за да намерят баланс, трябва да имат горе-долу едно и също настояще (работа, пари, статут), възглед за света и да имат близки мечти един за друг. Също така е нужно и някакво, макар и бегло, сходно минало, което да им е помогнало да изградят настояща визия за живота в бъдещето, достатъчно да ги сближава и раздалечава, носейки спор и съмишлие, по пътя към прогреса.

Това, което Владо всъщност осъзна, е, че за да може човек да постигне баланс в живота си, той трябва винаги да пътува – да блуждае в миналото си, да странства в настоящето си и да върви напред към бъдещето си. За него пътуването е бягството от кривите, изминали стъпки и приближаване към стълбите на успеха.

Това, което Владо не пожела да осъзнае, обаче е, че миналото, настоящето и бъдещето отдавна го бяха застигнали. Той седеше сам пред прозореца на болницата, достигнал своите 98 години, пътувайки сам във времето.