Корабът отплава. Преди минути. А ние с теб чакаме автобуса. Той замина. Тя остана. В стаята проплакваше дете. В каютата поскръцваше чекмедже. Вгледан в безкрайната шир. В най-съкровените му мечти. Морякът пое към далечни страни.

Морето се вълнува. Капките се блъскат по брега, където чака обичаща душа. Преминава той през дните си моряшки и трепетно очаква в хоризонта да побере една мечта и прегръдка на дете. Достижими нощи на безкрая подават се след залез. Красиви нотки на раздяла разказват за очакването дълго.

Едно дете проплаква. Автобусът, ето го...пристига. Изплувала от спомените си, една майка се прибира.