Този ден тя почиваше и реши да отиде да напазарува за седмицата. Взе със себе си и петгодишния си син, с когото се виждаше много рядко. Работата на смени отнемаше много от времето ѝ. А детето ходеше на градина и това им пречеше да споделят времето и игрите... Но този ден тя реши да му се порадва и го остави в къщи.

И сега отиваха на пазар. Малкият с радост се съгласи да отиде с мама, защото и той много страдаше от липсата ѝ. Много работеше тази мама, много му липсваше. Но днес цял ден щяха да бъдат заедно!

Огромният магазин не беше много далече и те повървяха до там, разговаряйки и смеейки се. Много се смяха, ама много. Чак коремчето го заболя от смях. Тази мама, толкова смешки знаела...

Хипермаркетът гъмжеше от хора. Внимаваха да не се загубят, затова  малкото момченце се стискаше здраво за количката. Мама купуваше все хубави неща – предимно такива, каквито той обичаше да яде. Напълниха количката с лакомства. Мама плати на касата и си тръгнаха.

От вътре, до входа, имаше един остъклен шкаф, пълен с плюшени играчки. Той се спря и се загледа в него. „Искаш ли играчка?“ го попита мама. Как може да не иска?! Разбира се.

Мама пусна някаква монета и хоп – от шкафа изпадна една кафява маймунка. Той я грабна, притисна я до гърдите си. “Мамо, вътре нещо тупка – сигурно маймунката има сърчице“ – се опита да каже малкото момченце.

Но думите му бяха заглушени от силен взрив, който избухна в малките му ръчички и го превърна в звезда!...