Гледаше съсредоточено дъното на чашката, а аз гледах подозрително нея. Боже, как попаднах в тази тъпа ситуация! "Много ши пътуваш, мойто момичи, да знайш. Ама тоя, дето го търсиш, е тука. През лятото е роден, ама зима носи. Като твойте имена ше има и висок ше е. Ама кръвта му буйна бе, дете, пази се! Айде сега, плащай кафетата!" Платих ги и скъсах еднопосочния билет за Камбожа. Седях върху куфара и наблюдавах сменящите се дестинации на таблото на автогарата. Още с първите си дни юни обещаваше лятото да е горещо. Чудех се кой път да хвана, когато някой ме блъсна... " Извинявай! Съжалявам! Нека се реванширам с едно кафе?"; "Няма проблем, спокойно. Как се казваш?"; "Димитър, днес имам рожден ден, нека те почерпя!"

"Георги носи лято, а Димитър зима" - помислих. Странно, къде ли съм го прочела. Роден през лятото и носи зима... Полазиха ме тръпки. Побързах да се отдалеча, когато чух някой да бяга след мен: "Иванова, почакай, Иванова!"; обърнах се:" Откъде знаеш фамилията ми?"; "Изпусна си паспорта, адашка си ми по презиме и фамилия" - усмихна се той. Вратите на автобуса се затвориха между мен и него.

Имах още да пътувам, преди да го срещна.