Балкана. Някъде между Априлци, Габрово и Севлиево. Малко тясно пътче между махалите. А махали – много, честно казано и пътища много. Живописни пейзажи. Установяваме, че май сме се загубили. По едно време се намерихме на място, което го няма на картата. Откривателският дух надделява. Обръщаме колата пред едни бараки. На огнището нещо ври в тенекия от сирене. Парцали са проснати по близките клони. От бараката изкача Нещо – не разбрахме мъж ли е, жена ли е... Изведнъж сред дърветата изниква барака, навес, няколко джипки и една УАЗКА. Пише – Ловна Дружинка. Четирима представители на местното население са отрупали масата под навеса с бутилки.

- Как да стигнем до Батошевски Манастир?

- Ааа, тва оня параклиса ли е? - Един от тях идва до колата. Бавно, но някак си красиво.

Явно не знае, но предлага да слезем и да пием по една ракия. Уведомяваме го, че е 10.35 сутринта. Това не го трогва.

– Дека, че одите бе, я слезте да пийеме по едно!

Идва друг, някак си по-така изглеждащ, и казва:

– Мани го тоя, той немое да чете.

Това ме накара да разбера защо на показаната карта се отговори с покана за ракия. Второто момче ни изгледа жаловито, погледна картата, и каза:

– Къде сте се забили бе, хора... - Демек, те си знаят, че са на края на света.

После ни опъти де и, преди да тръгнем, попитахме все пак – кога се откри ловният сезон?

- Е, па вчера се откри, глей, че сме само на огризки.