"Стара градска легенда гласи, че нощем по улиците на София преминава призрачен автобус с изписан номер нула. Водачът му изглеждал като съвсем обикновен човек, с изключение на това, че носел на главата си бял цилиндър. Срещите с този автобус били изключително редки и не било ясно дали носят късмет или нещастие. Според легендата, ако се качиш в него, може да те върне на място, което си забравил..."

- Извинете, откъде минава този автобус? - питам човек, който е вкопчил побелелите си ръце в облегалката.

- Всеки път е различно - долита гласът му, въпреки ръмженето на двигателя. Не гледа кой го пита. Продължава да присвива очи към мътните отблясъци по стъклата.

- Как така различно?

- Веднъж даже мина през една сграда – отговори той  - Усещането никак не беше приятно.

Отдръпнах се.

Приближих се до мъжа зад волана. Белият му цилиндър се въртеше в огледалото за обратно виждане. Изпод цилиндъра две уморени очи опипваха улицата.

- Извинете, откъде минавате?   

- Не е ясно – отговаря ми водачът. Наоколо замирисва на мокър асфалт. Като след дъжд. – Но минавам по вашия път. Оглеждайте се за спирката.

И ми смигва. Понечвам да кажа нещо, но виждам как отвън, на тротора, бавно крачи тя - фигурата ѝ преминава последователно през всички прозорци на автобуса и се скрива под пъстрия ѝ чадър. Ах, как съм го забравил аз този неин чадър. Как само съм го заб... Заставам до вратата, за да покажа на водача, че искам да сляза.