Когато погледна зад себе си от днешният ден виждам доста хора, които останаха назад по пътя и доста, които поеха друг път и други пътеки. 
Гледайки ги, разбирам, че всичко е станало така, както трябва да бъде и няма виновни. Те са се движили с по бавно темпо и ако аз съм искала да бъда с тях, е трябвало да го спазвам, но вътре в мен е имало повече огън, който ми е давал по-бързо темпо и аз съм "дръпнала" напред.
А онези, които са тръгнали по друг път, са очаквали да ги последвам. Аз обаче съм имала вече своя път и така сме се разделили.
Днес, разбирайки, че всичко е било правилно, със свободно сърце ги благославям. Знам, че е възможно да се срещнем - ако едните повишат скорост и ме настигнат, а другите се отзоват на моя път!
Ако това се случи, с радост ще ги посрещна.
Аз обаче няма да тъпча на място, за да ме настигнат, нито ще направя завой, за да се съединят пътищата!
Щастлив ден на всички тях!
Ето, спрях за малко... за вас! Срещнахме се, нали? 
Добър път на всички.